Великденският остров

     Великденският остров (наричан още Рапа Нуи и Пасха) е островно владение на Чили в Тихия океан. Островът се намира на 3 600 км западно от Чили и 2 075 км източно от островите Питкерн и е едно от най-изолираните места в света. Островът е създаден от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака.

     Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски. Когато пристигнал на острова, той заварил 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския о-в правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа дьо Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.) ръководена от И. Ф. Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсуа Гало посетил острова и направил цялостна карта.

     На Великденския остров се намират т. нар. моаи - уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини — от 1 до 9-11 метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.

     В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго — церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.

     Освен моаи друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите — те са под цялата повърхност на острова и можеш да бродиш из тях с месеци.

     Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от н.е. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там са живели 10 000-15 000 души. Те били обособени в два различни народа - "дългоухи" и "късоухи". "Дългоухите" били по-многочислени и облагодетелствани, докато "късоухите" заемали подчинено положение. Смята се, че "късоухите" осъществили въстание, вследствие на което "дългоухите" били напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло и се отдало на канибализъм и робовладелчески отношения.

     През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на о-в Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посетил острова. Той развил теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория остава недоказана.