Децата индиго

     Децата индиго (на английски: Indigo children) е ню ейдж определение, въведено от Нанси Ан Тапе, част от нейната класификация на хората според отенъка на аурата (индигов цвят) им. Това определение се дава на деца, на които им се приписва да притежават свръхестествени способности. Псевдонаучни изследвания им приписват да са представители на следващия етап от човешката еволюция, да идват от други планети, да имат богат опит и знания за Космоса и притежават паранормални способности, като телепатия, телекинеза и пр. Няма достоверни научни изследвания, откриващи които и да било от тези черти в т.нар. деца индиго. Често, определенията, които се дават на децата индиго са такива, че да се харесат на голям кръг хора, и те да приемат, че те се отнасят за тях, т.е. става въпрос за проявление на ефекта на Форер.

     Определението за деца-индиго е дадено от Нанси Ан Тапе, която работи в областта на синестезията, през 1970 г. Тя класифицира хората според цветовете на аурата им. Според нея при тези деца преобладава индигово-виолетовият цвят — нещо, което било характерно за зрели хора с духовни практики или житейска мъдрост зад гърба си, но съвсем необичайно за детската аура. Нанси Ан Тапе твърди, че при близо 95% от децата, родени в последните 10 години, се наблюдавал този феномен. Макар и не научно потвърдена, популяризирането на идеята носи значителни приходи от консултации на подозирани за индиго деца, както и на авторите на книги, филми и организатори на конференции по темата.

     Смятаната за най-популярна книга по темата е на Лий Карол (Lee Caroll) „Indigo children: new kids have arrived“ („Индигови деца; пристигнаха нов вид деца“).

     Характеристиката на Нанси Ан Тапе за децата индиго ги представя като некомуникативни, с богата интуиция. Според нея тези деца работят с дясната половина на мозъка си. Съгласно поддръжниците на тезата за децата индиго, те помнят и възприемат информация много по-бързо от децата с развита лява половина на мозъка, от което следва отегчеността им от материала в училище. Често са смятани за разсеяни и несериозни, но били изпреварвали връстниците си и били хиперактивни и по-подготвени от учителите си.

     Някои от набедените за деца-индиго са диагностицирани с хиперактивност с дефицит на вниманието. За това заболяване често се предписва риталин, за който няма изследвания, доказващи че е ефективен и безопасен в дългосрочен план, макар да съществуват отделни противоречащи си изследвания. Според поддръжниците на теорията за децата-индиго, това повлиява мозъчните функции и „успокоява“ неконвенционалното им поведение, но всъщност пречи на способностите им да се изявяват. Харесваща се сред средите на поддръжниците на идеята за индиго-деца е тезата, че „тези надарени деца просто предпочитат да учат по начини, различаващи се от конвенционалния образователен модел.“ Според поддръжници на теорията за децата индиго, риталинът правел децата, които го приемат, по-покорни, но същевременно води до загубване на фината им сетивност и необичайната им чувствителност.

Сфинкс

     Сфинксът изображение на легнал лъв с човешка глава, първоначално създаден от египтяните от Старото царство. По-късно сфинксът е включен в гръцката митология под името Σφιγξ, „удушвач“. Често под "Сфинксът" се разбира големия Сфинкс в Гиза.

           В древногръцката митология

     Сфинксът в древногръцката митология е чудовище, дете на Тифон и Ехидна. Той има лице и гърди като жена, тяло на лъв и крила на птица. Живеел е в гората, близо до град Тива. Той задавал на всеки преминаващ въпроса: „Кое е това същество, което сутрин върви на 4 крака, денем на 2, а вечер на 3?“ и който не отговарял вярно, бивал убит. Много хора загинали така, включително и сина на цар Креонт. Съкрушеният от мъка цар обявил, че ще даде ръката на дъщеря си Йокаста на този, който отърве града от това чудовище. Със задачата се справил Едип. Отговорът бил човек в трите различни етапа на своя живот - като е бебе ходи на 4 крака, като е в зряла възраст - на два, а като остарее си помага с бастун. Побеснелият сфинкс скочил в пропастта и умрял. Този мит обаче е по-късната версия на първоначалния, в който се казва, че чудовището се наричало Фикс. Живеело в гората Фикион, в Беотия. Нейни родители, според Хезиод, били Орфо и Ехидна. Името Сфинкс възникнало по-късно, може би от близостта с глагола σφινγω -удушавам, а самия образ-под малоазийско влияние е придобил вида на полужена-полулъвица. Древната Фикс била свирепо чудовище, което било победено от Едип (отново), но в жестока битка с оръжие в ръка.

     В сатирата на Есхил "Сфинкс", самият Сфинкс е поставен в положение да отгатва загадка на Силен. Той го попитал какво държи в ръка - живо или мъртво същество. Тъй като обаче Силен държал в ръката си врабче, чиято шия можел да прекърши във всеки един момент, Сфинкса нямал шанс да даде верен отговор и трябвало да признае поражението си.

           В египетската култура 

     Сфинксовете в древен Египет Концептът за сфинкс датира от времето на Старото кралство на Египет. Първият сфинкс е направен по време на режима на царете от IV династия, смята се, че той е портрет на кралица Хетеферес ІІ от същата династия. Към известните египетски сфинксове влиза гранитовия сфинкс на женския фараон Хатшепсут. Други сфинксове, намерени в комплекса на храма в сегашен Луксор имат глава на овен. Твърди се, че има около 900 такива свинксове, намерени в храма на бог Амун. Те били изградени от цар Рамзес ІІ, чиято статуя може да бъде видяна между лапите им. Вероятно най-впечатляващият от всички древноегипетски сфинксове е Великият сфинкс в Гиза. Сред безбройните египетски сфинксове най-големият, най-старият и най-известният е Великият сфинкс в Гиза. Намира се в платото на Гиза, в покрайнините на Кайро и е част от древноегипетския комплекс от пирамиди. Въпреки че няма доказателства, свидетелстващи за възрастта му, се смята че е изграден преди около 4 600 години. Твърди се, че лицето на сфинкса изобразява фараона Кафра от четвърта династия. Сфинксът е насочен на изток, където се намира храмът от комплекса с пирамиди на Кафра. Лицето е широко и квадратно, с емблема на кралска кобра отпред. Следи от боя до едното ухо показват, че той е бил цветен. Първоначално сфинксът е имал и брада, която е намерена по-късно. Смята се, че той е изгубил носа си по време на целева практика, проведена от армията на Наполеон.

     Тялото на тази гигантска структура е с лапи с нокти и опашка, отговарящи на образа на лъв. Сфинксът има каменна плоча с релефни надписи между лапите си. Тя е поставена към опригиналния монумент по-късно от младия цар Тутмос. Надписите разказват за сън на царя, поради което и плочата е наречена „Съновна възпоменателна плоча”. Трите тунела, намерени в сфинкса не водят до никъде. Вътре няма и стаи. Сфинксът е изграден от голям хълм варовик и съдържа няколко варовъчни пласта. Тъй като тялото е от фин варовик, още след построяването му е започнало да се руши. Силните пустинни ветрове и годишните наводнения на река Нил довели до ерозия на структурата. Непрестанните ветрове често покривали сфинкса с пясък през годините и голяма част от съществуването си е прекарал под земята. По различни поводи се е налагало да го изравят. Смята се обаче, че именно пясъкът е предпазил монумента от силните пустинни ветрове и от природните стихии.

Египетски пирамиди

     Ацтеките, маите и древните египтяни са три абсолютно различни цивилизации, които имат едно единствено общо нещо- пирамидите. От трите древни цивилизации, египтяните са тези, които поставят стандарт на това, което днес всички ние познаваме като класически дизайн на пирамидите : масивни монументи с голяма квадратна основа и четири триъгълни стени, които се събират в една обща точка на върха. За разлика от тях,  пирамидите на ацтеките и маите са със стълби и имат равнинен връх. Древните египтяни най-вероятно са избрали тази форма на гробниците на своите пирамиди заради своята соларна религия.

     Смятало се е, че египетският бог на слънцето Ра - бащата на всички фараони, се е появил на Земята  от могила с пирамидална форма и след това създал всички останали богове. Предполага се, че формата на пирамидата символизира  слънчевите лъчи. Според един от изследователите на египетските пирамиди- професор Доналд Редфорд, египтяните започнали да издигат пирамиди веднага след 2 700 г. пр.н.е.  и това продължило около хиляда години до 1700 г. пр.н.е.. Първата пирамида била построена от крал Джосер от третата египетска династията. Неговият архитект Имохтеп създал стъпаловидна пирамида посредством събирането на шест "мастаби"- четириъгълни гробници, в които по-рано са били погребвани фараоните. Може би най-известните пирамиди в Египет са пирамидите в Гиза, от които най-популярна е Великата пирамида, която била проектирана за фараон Хеопс.  

     Векове наред хората не са спирали да се чудят как са били построени пирамидите. Някои дори  са изказвали предположения, че гигантските пирамиди са дело на извънземни, а други - че египтяните са използвали строителна техника, информация, за която, за съжаление, не е достигнала до нас. Според професор Робърт Редфорд обаче построяването на пирамидите не е било толкова колосално дело, както повечето хора смятат. Според направените изчисления за построяването на Хеопсовата пирамида са били нужни от 20 000 до 30 000 работници за период от 23 години. За сравнение само- за построяването на Нотр Дам са били нужни около 200 години.  Според професор Редфорд фараоните започвали да строят своите пирамиди, веднага след като са се възкачили на трона. Фараонът първо назначавал комисия от наблюдател  на строителните дейности, архитект и строителен инженер. Пирамидите обикновено били разполагани на западната страна на Нил, защото се смятало, че душата на фараона трябвало да се слее със слънцето при неговия залез и след това да  го придружи във вечния му път.

     Вътрешността на пирамидата била изградена от местен варовик, а по-външните пластове от по-качествен, който им придавал  лъскавина, така че те да се забелязват отдалече. Най-горният пласт  бил направен от гранит, базалт или някакъв друг много твърд камък и облицован със злато, сребро или електрум (сплав от злато и сребро). Професор Редфорд изтъква, че има още една заблуда около построяването на пирамидите - за това че робите, които са ги градили, са правели това против волята си. Оказва се, че е доста трудно да се опише какво точно е била законовата регламентация на робите в Древен Египет. Селяните, които работели на пирамидите,  ползвали данъчни облекчения и били подслонявани в "пирамидените градове", където освен подслон им били осигурявани дрехи и храна. 

     От проучвания на зидарските познания на древните египтяни става ясно, че те са използвали железни длета за дялането на пясъчник и варовик, а за по-твърди камъни като гранит са били необходими  длета от  здрав материал. Диабазът - твърд, черен вулканичен камък бил използван за преместването на гранита от каменоломната в  Асуан. Масивни оръдия от диабаз  били използвани за издялването на огромните гранитени късове. Според Редфорд от 60 до 70 мъже  са били нужни за изваждането на един подобен каменен блок. В основата на камъка те забивали дървени клинове в процепи, които преди това били издълбали и напълнили  с вода. Клиновете се разширявали от водата и разцепвали камъка, който след това бил стоварван на  чакащите лодки.  Волове и мъже теглели големите камъни по направената за целта наклонена площадка, която била намазана с растително масло. Вече след като камъните били стоварени на строителната площадка, били използвани рампи, за да бъдат каменните блокове транспортирани до пирамидата. Тези рампи  били направени от кирпичени тухли и облицовани с хоросан, който укрепвал повърхността им. Ако древните строители са издигали  постоянно рампи при всеки курс, докато работниците  придвижвали камъните, то пренасянето на огромните каменни блокове при градежа на пирамидата,  не следва да е било чак толкова трудно, както повечето хора си мислят, твърди професор Редфорд.

Вкаменената сватба

     Кърджалийските пирамиди са скални образувания, разположени източно от град Кърджали. Пирамидите се намират на ридовете Каяджик и Чуката в Източните Родопи. Те са едни от най-посещаваните от туристи скални пирамиди в България. Формирали са се преди близо 40 милиона години, когато Източните Родопи са били дъно на море. Красивите скали са се образували от утаената вулканична пепел и скални късове и наподобяват човешки фигури, коне, птици, обелиски. Някои фигури са лесно рушими, защото са изградени от чисти туфи. За разлика от тях тези скали, в които има и метални примеси, са значително по-здрави.

     Най-голям туристически интерес представлява скалната група Вкаменената сватба, която се намира близо до село Зимзелен. В тази група се намират фигури с височина до 10 метра, наподобяващи хора, животни и други. Тази група е разположена на площ от близо 50 декара.

     Народната фантазия е оприличила тази прекрасна природна композиция като сватбено шествие и го е свързала във вълнуваща легенда, в която доброто побеждава злото. Млад хубав момък се влюбил в девойка от съседното село и залинял от любовна мъка. Бащата разбрал сина си и откупил хубавицата с пълен тас жълтици. Вдигнала се голяма сватба. Задумкали тъпани, писнали зурли. Взели момата от съседното село и тръгнали за Зимзелен. Отпред, качена на муле, нагиздена вървяла булката със закрито лице. До нея вървял свекърът, а най-отзад щастливият жених. След като минали малката рекичка, която се намира пред с. Зимзелен, духнал вятър и открил лицето на булката. Свекърът го зърнал, занемял от красотата му и нечисти мисли щукнали в главата му. Разбрал това, вятърът се разбеснял, разфучал и вкаменил булката заедно с мулето. След нея вкаменил свекъра и цялата сватба. Останал само момъкът, вцепенен от мъка и ужас. Заплакал той, навел глава и помолил вятъра и него да вкамени. Вятърът изпълнил молбата му, а от сълзите, които клетият момък изплакал се образувало малко езерце.

Житни кръгове

     Житните кръгове (crop circles) са агроглифи (геометрични фигури върху растителни култури или на пясъка, в блатата, на снега или върху леда).

 

     Тяхната форма може да бъде изключително проста (кръг) или сложна, като се простира на площ от няколко метра до стотици квадратни метра. Например, многоплановите фигури в полята край Стоунхендж изобразяват фрактал( геометричен обект, който е радикално „начупен“). Тази композиция е дълга 300 м и съдържа 145 кръга с малък диаметър.

     Още не съществува окончателно обяснение за някои от случаите на това явление. През 20-те години на 20 в. д-р Терънс Мейдън се опитва да обясни загадката на тези кръгове като резултат от атмосферен феномен, вследствие на вихър или малко торнадо. Но те биха оставили ясна диря по пътя, по който минават, а не сложни фигури само на определени места. Опит да се обяснят житните кръгове с езотерични средства е така наречената „Хипотеза за Каша“. Те често се появяват близо до места, където са открити древни постройки и археологически гробища (напр. Стоунхендж, Ейвбъри, Сейлсбъри. Някои смятат, че тези места са духовно значими и затова житните кръгове са израз на колективната душа на Земята.

    

     Съществуват художници, които създават житни кръгове и дават неоспорими доказателства, че те са тяхно дело, като обясняват и методите за тяхното създаване.

     

     През XVII в. в Холандия и Англия има свидетелства за житни кръгове, наречени „дяволът жътвар“. Феноменът „житни кръгове“ датиран от 22 август 1678 е съхранен и описан в брой на английски вестник като дело на дявола.

     От 60-те години на 20-ти век феноменът е наблюдаван и в Австралия. На 5 август 1967 в Канада, фермер от Алберта е видял кръгове в житни култури, а през предишните седмици други няколко души твърдят, че са видели НЛО. Според Министерството на националната сигурност на Канада, този случай не е обяснен.

    

     Житни кръгове се появяват и в Англия през 1978. Първите са видени в Ейвбъри, Марлбороу и са свързани с имената на Дъг Бауър и Дейв Чорли. Местните жители не са единодушни в мненията си. Едни смятат, че Бауър и Чорли ги правели нощем. Според други двамата са просто пристрастени към пиенето или имат паранормални способности. Твърди се, че феноменът е тяхно дело, но липсва доказателство за това. Загадката е неразрешена. Със средствата и по начина на Бауър и Чорли е непостижимо огъването на растенията, без да се прекършат и счупят стръковете.

Великденският остров

     Великденският остров (наричан още Рапа Нуи и Пасха) е островно владение на Чили в Тихия океан. Островът се намира на 3 600 км западно от Чили и 2 075 км източно от островите Питкерн и е едно от най-изолираните места в света. Островът е създаден от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака.

     Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски. Когато пристигнал на острова, той заварил 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския о-в правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа дьо Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.) ръководена от И. Ф. Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсуа Гало посетил острова и направил цялостна карта.

     На Великденския остров се намират т. нар. моаи - уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини — от 1 до 9-11 метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.

     В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго — церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.

     Освен моаи друга мистерия на острова е т.нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите — те са под цялата повърхност на острова и можеш да бродиш из тях с месеци.

     Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от н.е. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там са живели 10 000-15 000 души. Те били обособени в два различни народа - "дългоухи" и "късоухи". "Дългоухите" били по-многочислени и облагодетелствани, докато "късоухите" заемали подчинено положение. Смята се, че "късоухите" осъществили въстание, вследствие на което "дългоухите" били напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло и се отдало на канибализъм и робовладелчески отношения.

     През втората половина на 19 в. голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на о-в Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посетил острова. Той развил теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория остава недоказана.

Бермудският триъгълник

      Някои твърдят, че той се е появил в резултат на извънземни сили, тъй като много хора твърдят, че областта определено е обитавана от духове. Мистериозните изчезвания са причинили доста страхове. Бермудският триъгълник е причина за толкова много мистериозни изчезвания, поради което остава неясен регион за хората навсякъде по света. 

          Мястото на Бермудски триъгълник
 

     Известен още като Дяволският Триъгълник, той се намира в близост до Северозападния Атлантически океан. Бермудският триъгълник обхваща приблизително около 500 000 квадратни мили от Атлантическия океан. Върховете на триъгълника са в околните райони на Флорида, Сан Хуан, Маями и Пуерто Рико. Стотици останки от кораби са забелязани в тази област. Няма точна карта на Бермудския триъгълник, и повечето от загадъчните обстоятелства, които обграждат това място, все още предстои да бъдат обяснени. През 1964 г. едно списание първо е именувало тази област като Бермудския триъгълник и днес тази област все още продължава да бъде център на внимание за учени по целия свят.

           
          Мистерията и изчезванията в Бермудския триъгълник 

     
     В последните няколко години са наблюдавани много инциденти в тази област. Това е довело до множество измислени истории от хора, които не могат да предложат никакво научно обяснение. Първото изчезване е било през 1945 година. Това е бил трагичен инцидент, при който са изчезнали мистериозно петима души от флота над Атлантическия океан. Причината по онова време е била оповестена като "грешка" на пилота. Но полетът се е осъществил през спокоен ден с най-опитният пилот - лейтенант Чарлз Керъл Тейлър. Говори се, че членовете на семейството на пилота са протестирали срещу причините и най-вероятно са убедили флота да промени причината на "по неизвестни причини".

     Местоположението на Бермудския Триъгълник не за първи път влиза в мистериозните хроники. През 1872 г. се е случил инцидент, за който се е разбрало, когато се е появил корабът Мария Селесте без екипажа си на борда. Корабът е намерен изоставен, като инцидента е неизменно свързан с Бермудския триъгълник, въпреки че корабът е намерен в открито море край бреговете на Португалия.

     Това по-късно е последвано от няколко доклада на хора, които са видели странни, въртящи се светлини. Тези странни светлини понякога са придружени от звуци. Понякога пък е имало и гъста мъгла в тази област. Саргасово море, което е разположено в средата на Атлантическия океан, е споменато в дневника на Христофор Колумб. Изглежда че неговият екип е първият, който има впечатления от тази област. Те са наблюдавали странни явления (танцуващи светлини на хоризонта) и самият Колумб е забелязал, че неговият компас не работи по обичайния начин, а сочи съвсем различна посока от правилната.

          
          Слухове, свързани с Бермудския триъгълник 

     В средата на 60-те години на миналия век са се появили слуховете, че извънземни същества стоят зад изчезването на самолети и кораби. Хората дори говорели за появата на НЛО в близост до този район. Някои хора дори стигнали до там да твърдят, че това място е обитавано от духове. Въображението на хората взело нови висоти с появата на времевата теория. Тя предполага, че корабите и самолетите са влезли в различна часова зона, след като са достигнали Бермудския триъгълник. Съгласно теорията, има голяма вероятност екипажа и хората все още да са живи там някъде. Някои смятат, че в този регион се е намирал изгубеният град на Атлантида. 

          Възможни теории за мистерията на Бермудския триъгълник

     Учените посочват околната среда като основна причина за изчезванията в Бермудския триъгълник. Посочват още, че причините са или хора, или природни причини. Учените от университета Кардиф са открили, че съществува голямо наличие на газа метан в тази област на океана. Има различни причини за това събитие. Метан газ се формира в резултат на разложените тела на морските създания. Ако има периодични изригвания на метан, то тогава океанът не би бил в състояние да осигури необходимата гъвкавост по отношение на корабите, плаващи във водите. Тези изригвания могат да потопят корабите без да бъдат предупредени за това. По време на такива изригвания дори самолет ще бъде изправен пред опасност, тъй като веднага може да се запали. Метанът също така води до губене на мощност в двигателите след като бъде освободен в атмосферата.

     Въпреки многото теории и предположения, все още е широко разпространена вярата в свръхестествените теории. Бермудският триъгълник и до сега си остава загадка за мнозина.